Попитах те

Попитах те дали навън вали,
„Да!” - студено ми отговори ти,
и от очите ми потекоха сълзи.
Защо ли?!
Защото си спомних за онези дни,
когато под дъжда бяхме аз и ти
и не ни пукаше, че вали,
не ни пукаше от нищо нали?
А какво се промени?!
Един от друг кой ни раздалечи?
Кой премаза всичките ни хубави дни?
А дали заради нас така силно вали?
Може би.
Килима попива мойте горещи сълзи
и не му пука, че вали,
не му пука за нашите старите дни.
Явно и на теб не ти пука вече,
не ти пука че един от друг сме далече.
Рязко натиснах бравата,
силно затръшнах вратата.
Седнах на земята,
извадих от джоба си ножа,
доближих го до бялата си кожа.
Избърсах си лицето,
загледах се в острието.
И това беше,
кръвта ми силно течеше,
само едно знай
всичко за мене ти беше!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
вдъхнови ме един самотен и студен дъждовен ден :)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rada2v1
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-27
прочитания: 90
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7598
   Автори: 2055
   Произведения: 46723
   Съобщения: 196747
   Лексикони: 2129
   Коментари: 70304
   SMS-и: 803
   Снимки: 4759