Загръщане на страницата...

Във тиха вечер танцуващият вятар наблюдавах...

защо и вярата не можеше да е така свободна?

Със мисълта си чувствата надбягвах

във тъмнината, в тишината, толкова спокойна.

А мисълта задълбочаваше се в океана,

потъваше все по-навътре, по-навйтре,

съдбата сякаш ни налагаше забрана

и думите оставаха все тъй затворени отвътре.

Аз бягах сякаш исках времето да изпреваря

и мислех си, че там нейде ще открия твоя вик...

надявах се болката да надпреваря,

но надеждата изпари се само за миг.

Видях звездите непомръднали...

и думите, превърнали се във олово.

Застой настъпва, когато нещо е свършило,

когато на прага си на нещо ново.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf