Лебедова приказка

Да, вярно е, имам си крила
и мога да летя,
но защо са ми,
щом кристалните сълзи не спират
да се стичат във студената вода???

Да, имам и мечта
и тя е теб да срещна във нощта...
Аз красива съм и нежна,
мила и добра
и погледне ли ме,
ще се разтопи леда.

Феерия от снежни капки слива се
и покрива моето лице с воал
от чиста белота.
Перата лебедови -
премяна моя са в нощта.
Очите ми - най-блестящата искра,
пламтят щом притиснеш ме
към себе си пак нежно...
Косите ми - прозрачна светлина,
разпръскват хиляди нюанси на любовта.
А устните ми шепнат
как искат само твойта топлина.

Върни се, моля те, ела.
Виж - цветето е в моята ръка..
не спира да разцъфва през деня,
но щом спусне се нощта,
угасва неговата пареща искра.
Листенца разхвърчават се
из непрогледната мъгла
и шепнат с вятъра -
целуни ме,
прегърни ме страстно със крила...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf