С дъх на ярост капеше сълзата, топяща се върху смиреното лице.
Уплашила се бе от свободата и плачеше… по-невинно от дете! Успя дори да трогне и сърцето и то започна с нея да тупти.
Във ритъм движеха се, съвършено… И пулсът даже чувстваше това… Така безкрайно дълго плачеше… сърцето и почна да живее с този трак! Намираше утеха само в мъдростта, заложена във ритъма на песента, която цял живот ще пее, но дали ще спре сърцето със сълзата да тупти??!... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
