Не съм със себе си... Отново съм извън това, което другите наричат май... душа! Пронизващо културна съм за другите сега, но себе си не разпознавам в тъмно-сивата мъгла... Във пепелник догаря черната цигара, аз нямам сили даже да я загася... Поглеждайки в окото на мечтата, дали от странните си мисли ще се оттърва... И тези чувства всеки ден изгарят, това, което, пак повтарям, за другите нарича се... душа! И сливам се със себе си, с мечтата и със мен. Oтчайващо изглежда... Kато безкрайно дълъг ден... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
