Раздяла 2
На тиха крайна улица, в зората на новия ден, две сърца до болка изнурени за последно срещнаха се. За вярност клетва бяха дали, мечтите им бяха за общи дни, но времето на щастие бе отлетяло, а съдбата реши да ги раздели. Очи в очи се гледаха безмълвно, устните им непотрепват, не мълвят ръцете като от студ сковани, прегръдка за последно не ще разменят. Слънцето вече бе изгряло, милваше нежно "бедните"глави и с цялата си топлина не ще успее леда в сърцето му да стопи. Очите й пресъхнали зачервени, изнурени от многото сълзи, приканваха го безмълвно и смирени за последен шанс. - Но дали? С мъжката си гордост непреклонна, само кимна леко с(ъс) глава и тръгна си като птица свободен, в светлото утро на деня. Съдбата понякога жестока, разделя много влюбени сърца, рани остават дълбоки и тъжни хубави лица.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Hrisko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 27.03.2008 г.
прочитания: 134
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|