Раздяла 2
На тиха крайна улица,
в зората на новия ден,
две сърца до болка изнурени
за последно срещнаха се. За вярност клетва бяха дали,
мечтите им бяха за общи дни,
но времето на щастие бе отлетяло,
а съдбата реши да ги раздели. Очи в очи се гледаха безмълвно,
устните им непотрепват, не мълвят
ръцете като от студ сковани,
прегръдка за последно не ще разменят. Слънцето вече бе изгряло,
милваше нежно "бедните"глави
и с цялата си топлина не ще успее
леда в сърцето му да стопи. Очите й пресъхнали зачервени,
изнурени от многото сълзи,
приканваха го безмълвно и смирени
за последен шанс. - Но дали? С мъжката си гордост непреклонна,
само кимна леко с(ъс) глава
и тръгна си като птица свободен,
в светлото утро на деня. Съдбата понякога жестока,
разделя много влюбени сърца,
рани остават дълбоки
и тъжни хубави лица.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Hrisko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 27.03.2008 г.
прочитания: 134
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
