|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Колебание
Дали да разчитам, че ще стигнат до теб,
вибрациите на моята мисъл
или да стартирам на сигурно,
като ти кажа, че те обичам.
Неразгадана е човешката същност,
стресиращи са нашите мисли...
зареждаме се не от постоянното електричество,
а от променливото напрежение... всъщност.
Става ни скучно и сиво,
еднообразието ни пречи...
Започваме да хвърляме старите ризи,
и обличаме нови илюзии... погребваме младостта си.
Как да напишем своя живот,
философията ни също се сменя,
докато стигнем накрая...
побелели от бяг и посърнали,
усещаме как ни дърпа началото
и се опитваме странно... да бъдеме мъдри.
Дали сме се събудили или сме заспали... завинаги.
***Май пак ще разчитам на мислите си...
ти да ми кажеш първи.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-27
прочитания: 83
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7362
Автори: 1980
Произведения: 43697
Съобщения: 185976
Лексикони: 1895
Коментари: 61855
SMS-и: 778
Снимки: 4582
|
|
|
|
|
|
|
|
|
