Имаш ме, когато времето

надбягваш, слушайки Юрая Хийп

в маршрутното такси.

И когато си очаквал

да въздъхнеш облекчено -

спрял деня за миг, а да не ме завариш

у дома...

Имаш пространството

тъга по мен, и сладостта

от намирането ни - един друг

в порасналата свежа трева

в междуредието на плочките

по тротоарите

на София...

Имаш баладата на срещите ни

и твърдостта на моите чувства

в гласа ми, и в междуредието на тишината

ни - на думите...

Имаш ме в празника на радостта ти

по мен...