* *
когато тръгнеш сам в(ъв) мрака и чувстваш тялото си уморено от битките с безбройни врагове и удари нанесени без жал когато пак изправен си пред трудност и пак безпомощно освирепял от демоните скрити вътре в тебе които искаше да оковеш когато чувстваш се безкрайно сам изгубен сред милиони хора които виждаш с поглед замъглен защото никой не докосва ТЕБ когато иска ти се да заплачеш а скриваш своите сълзи защото знаеш че мъжът не плаче защото той не се бой когато искаш да забравиш всичко тогава си спомни за мен когато аз си тръгнах ти не ме усети тогава още беше в техен плен
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: lita
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-27
прочитания: 153
точки: 42 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|