* * *

Нощ, като водорасло студена...
Сред мътна вода,
часовникът цъка удавен.
Секундите, като мехурчета плуват.
Наблюдавам ги, без да ги пипам.
(Вкоченясала цяла...)
В зелената пустош,
където шараните хлипат,
моите мисли,
като русалки се скитат
с отрязани перки.
Имам още чашка кафе от надежда,
изпита в безсънното утро,
(очите ми са дъна на тресавища,
където сънят ми е жаба...)
Ще очаквам да разпръснеш тревогата,
като разбиеш слушалката
на това телефонно мълчание.
Телефонът ръждяса от влагата,
капки,
(жълти от жалост)
рани в душата ми...
Пътеките в мене мълчат,
необходени.
И хоризонти зова
протягам ръце към късчета спомени...
Хоризонтът е тъмното дъно,
където се разхождат усти
на зинали риби...
Сънят е тресавище
във което потъвам.
И чакам твоята ръка,
и чакам безсмъртие,
защото съм девствено бяла.
И няма блата,
които да те отнемат от мен.

25.03.2008

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf