Въпрос

Един въпрос увиснал в тишината.

Като ехо преминава покрай теб.

Един въпрос загубил се във тъмнината

един въпрос остава между нас.

Защо? Аз питам те и стъпките затихват.

Ти спираш но назад не се обръщаш.

Тихо изричаш - защо изобщо питаш?

Което си отива - не може да се връща!

Понечвам да извикам, но се спирам,

съзряла в тъмнината поглед вледенен.

Поглед в който нищо не намирам,

Поглед далечен безчуствен и студен.

Защо? Прошепвам тихо.

Ти махваш със ръка и бързаш да си тръгнеш.

След теб аз искам да извикам,

Но в мен кънтят думите ти - 'което си отива не можеш да го върнеш'.

Така се взирах в сянката позната,

която всяка вечер чакала съм в тъмнината.

Но сега със болка във душата,

Изпращам я завинаги, посрещам самотата.

И всяка нощ аз тайно там отивам,

Където клетвата за обич ми дари.

И всяка нощ по пътя си сълзи откривам

И купища захвърлени мечти

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf