ЗА ВИНОТО И НОВОТО ПРИЯТЕЛСТВО

От виното ти тази нощ отпих...
То като молитва се разля
и зазвуча във мене като стих,
и заблестях със лунна светлина...

Докоснат от блажената му мощ,
усетих аромата на морето...
Усмихнах се на падналата нощ
и разпилените жълтици по небето...

Нарочих си най-ярката звезда,
нарекох я дори незабравима...
Отпих отново, да не си сама
и благодарих на Бога, че те има!

А виното така ме впламени.
Усетих как сърцето заритмува...
И тоя стих спонтанно се роди
във тоя сайт - за теб да съществува...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 90
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204724
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700