Събуждане...

Роден във олтара небесен,
зад облачни двери,
лъч топъл и светъл
земята намери.

Мрака пронизва до кръв,
червенее небето,
пристъпва денят
с искрящо вълшебство.

Запява гората пак песен
пречистена, нова,
скри се нощта натъжена
в очите на сова.

Дива отново тича реката
живота повлякла,
отваря събудено утрото
златната ракла.

Зелени лъчи разпилява
тревата погалена,
пият роса пеперудите
от макове алени.

Южният вятър любовно
люлее житата,
на слънчево конче
денят препуска в полята...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf