Ода за Него
Пак се връщам в нощта
и този път сама. Усещам как ме дебнеш, как искаш душата ми да откраднеш... Виждам те, по-черен от нощта. Не вървиш, а летиш. Не дишаш, пак мълчиш. Какво си мислиш??? Какво искаш??? Ааааа, душата ми... Е, аз отдавна вече нямам такава! Мога само да ти дам сърцето си, отдавна закърняло от копелета като теб! Взимай го, давам ти го... Заповядай! За какво ми е нещо умряло, вече непотребно... Що го риташ бе, идиот?! Толкова сълзи пролях заради него, а ти се гавриш! Ок... нищо не чувствам, спокойно... Вече забравих този глагол. Може даже да го смачкаш. Колко преди теб го мачкаха... Знаеш ли? Не ми пука! Дори и без сърце мога да те победя. Сляп си? За какво са ти очи? Да видиш колко жалък си... Аз имам и виждам как ме гледаш с почуда, колко мъртва съм, но как живея, напук на всички като теб!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Delta
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 64
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
