|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
*******************
- Живота ти мистерия е вечна? - Защо? Нима твоя не е? Или упрекваш ме, че пак не съм сърдечна... Добре,де! Ще се радвам! За кое? - Защо се правиш пак, че си студена? Аз знам, сърцето още те боли... Познавам те! Разбрах, че си ранена, но знай, че тази рана не кърви. - Живота не е само, мила, радост. В живота има болка и тъга. Недей да пропиляваш свойта младост, във мислите си за това. - Живота чух като подкова бил е. В средата кух, във края със ръжда. - О, боже! Що за глупост мила? Живота не е винаги тъга. Живота ти е пъстрата палитра - и бял е той, и розов е, и черен - живота няма цвят. Не е планиран, живота е единствено неверен. - Кажи защо въобще сме живи, защо създаден е тогаз света? - Да! Ала и розите са бодливи но въпреки това са красота. - Кажи ми моля ти се смисъла ни на живота. - Ще го разбереш мила, но просто знай в един момент е на хиляда оборота, а после спира да върти.. - И к'во? - И край!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: wasnownot
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 80
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7977
Автори: 2198
Произведения: 51931
Съобщения: 230349
Лексикони: 2464
Коментари: 79880
SMS-и: 815
Снимки: 5329
|
|
|
|
|
|
|
|
|