*******************

- Живота ти мистерия е вечна?
- Защо? Нима твоя не е?
Или упрекваш ме, че пак не съм сърдечна...
Добре,де! Ще се радвам! За кое?
- Защо се правиш пак, че си студена?
Аз знам, сърцето още те боли...
Познавам те! Разбрах, че си ранена,
но знай, че тази рана не кърви.
- Живота не е само, мила, радост.
В живота има болка и тъга.
Недей да пропиляваш свойта младост,
във мислите си за това.
- Живота чух като подкова бил е.
В средата кух, във края със ръжда.
- О, боже! Що за глупост мила?
Живота не е винаги тъга.
Живота ти е пъстрата палитра -
и бял е той, и розов е, и черен -
живота няма цвят. Не е планиран,
живота е единствено неверен.
- Кажи защо въобще сме живи,
защо създаден е тогаз света?
- Да! Ала и розите са бодливи
но въпреки това са красота.
- Кажи ми моля ти се смисъла ни на живота.
- Ще го разбереш мила, но просто знай
в един момент е на хиляда оборота,
а после спира да върти..
- И к'во?
- И край!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf