погалвам с безжизнена ръка изчезваща мечта прикривам сивата сълза с измислена лъжа усмихвам се отново на нощта покриваща света притичвам пряко през дъжда изтичаща вода изсмукват мраморна роса безцветните цветя покрива се със сивота съня заливащ пак града изчезват със свойта светлина изнурени слънца потъвам отново в тъмнина липсваща луна поглъща кървава земя изгубена звезда прекъсвам утринна заря издирвам залеза претърсвам безлика тишина за твоята душа изтръгвам от погледа света създавам слепота
