Заспивам - а съм още твърде буден

и зениците пропити са от кръв.

Намерих се - погребан и ненужен,

прекалено труден - в тази моя плът...

Грешник - а съм още твърде вярващ

и всеки кръст е мисъл за признание.

Сега е зима - слънцето е губещ,

във мен е лято – пълно със съзнание...

Падам от посоките - захвърлени

и твърдостта на ударът ще е във мен,

защото полетът е пълен със пробуждане,

а после - нищо?... няма вяра - храм...

Ням съм - а имам толкова надежди

и във гените заложен е нагона.

Сега се моля, но запалих всички свещи,

вървя на сляпо - чак до Антигона...

Умирам - а съм още твърде жив,

всички спомени са сребърни ками.

А силите изчезват - като мит...

сега ви моля - довършете ме сами...