|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
От пустото ежедневие
Събуждаш се, закусваш и обличаш
най-хубавите черни свой одежди
и кафето с мляко го обичаш,
всичко знам, недей повдига вежди.
Колата палиш, тръгваш с нежелание,
в поредния тъй сив работен ден,
в очите ти прочитам аз страдание,
май ти липсва нещо в твоя ден.
Пристигаш, мръщиш се, отново скука,
а шефа яростен по теб крещи
и казваш, че отказваш се, до тука,
готов си да напуснеш, но дали?
И ето свърши и тоз работен ден,
към вкъщи се запътваш облекчен,
от вратата ме посрещаш уморен,
в леглото лягаш гушкайки се в мен.
А аз съм будна, нещо сън не ме лови,
целувам те, глава в гърдите свеждаш,
а вътре в мене нещо тъй боли,
забравила съм даже как изглеждаш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: carolin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-26
прочитания: 177
точки: 58 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1979
Произведения: 43707
Съобщения: 186904
Лексикони: 1895
Коментари: 61903
SMS-и: 778
Снимки: 4572
|
|
|
|
|
|
|
|
|
