Легендата...

В началото на света, когато господ решил да създаде жената, открил, че е изчерпал всички сериозни материали за човека (за мъжа) и не разполагал с нищо повече. След дълбоки размисли, той взел закръглеността на Луната, пленителните извивки на морските вълни, трепетливото движение на листата, стройността и гъвкавостта на палмата, деликатният колорит на цветята, влюбеният поглед на елена, радостта на слънчевият лъч и боязливостта на гургулицата, суетата на пауна, нежността на лебедовото перо. Не забравил обаче и твърдостта на диаманта, жестокостта на тигъра, горещината на огъня и студенината на снега. Създал го Господ и подарил новото си творение на Човека.
След седмица обаче, мъжът отишъл при него и се оплакал:
-Господи, създанието което ми даде, ме прави нещастен. То изисква цялото ми внимание и никога не ме оставя сам. Бъбри усилено, плаче без причина, забавлява се, като ме кара да страдам.. Затова идвам при теб, да ти го върна. Не искам да живея повече с Жената!
-Добре - отговорил Господ и си я взел.
Само след седмица, мъжът отново се върнал и заплакал:
-Господи, чувствам се много самотен! Откакто ти върнах създанието, което ти сътвори за мен, не съм аз!!! То пееше и играеше до мен жизнерадостно, гледаше ме с нежност, а погледът му пръскаше ласки, усмихваше се толкова мило, че от смеха му струеше музика. То беше хубаво за гледане и нежно за докосване... Върни ми я, Господи, моля те! Вече не мога да живея без нея..."

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf