интервю...

Денят които така очакваше беше дошъл. Стана - много рано сутринта. Отиде пред огледалото извади приборите от шкафчето над него насапуниса се добре и избръсна няколко дневната брада .Това беше едно от заниманията които мразеше, но трябваше, но трябваше да го стори. Отиваше на интервю за работа нужно бе все пак да покаже грижа за себе си. След като свърши тази процедура се погледна в огледалото опипа дали някъде не е пропуснал и да е оставил от брадата си - видя че не е. Сложи изискан парфюм, но и това го направи без желание не обичаше тези неща. Неговата представа за тези неща бе съвсем друга. По-добре да бяха измислили други неща, но като и да е. Излезе от къщи и се запъти към автогарата. Вървеше и се наслаждаваше на утрото, поемаше въздуха със широко отворени гърди. Дъждът от предният ден бе измил сивотата, която се таеше от доста време насам. Качи се на автобуса настани се удобно и започна да се замисля, ми ако не се справя - е няма да е фатално, но желанието му да се покаже както подобава не го напускаше. Не бе усетил времето когато е пристигнал. Слънцето вече бе се показало напълно и галеше нейно. Той също усети тази милувка и някак си това му вдъхна ентусиазъм. Запъти се към Офиса който му бе даден. Крачеше с отмерени стъпки искаше преди да влезне да се насити на прекрасното време което бе отвън, защото подтискането, което доставяха стените на сградите не го радваше много. Влее, отиде на гишето където бе охраната и с отмерен тон каза
- Добро утро, имам среща с Г-ца и извади визитната картичка за да прочете точно името. Мажат от охраната натисна някакво копче и не след дълго каза надолу по стълбите вратата вляво. Запъти се към оказаното место и след малко вече бе там. Почука на вратата, не дочу отговор и за това почука още един път, но този път по силно и тогава от вътре се до дочу. Моля влезте! Дамата която вече бе пред него засия в цялата си прелест. В първият момент се слиса, бе очаквал друго, но сега не знаеше как да отреагира Дамата се засмя, тя бе забелязала смущението му, сигурно всички мъже които са идвали тук са били в същата ситуация като него и за да избегне по нататъшното му смущение Дамата каза, моля заповядайте седнете, това го извади от положението в което бе изпаднал Добро утро! Поздрави и се запати към стола на които бе поканен да седне. Усети някаква вътрешна топлина, която го накара да промени тактиката си. Започна разговора и не след дълго вече се чувстваше в свои води. Интервюто продължи някъде около 40 мин, но сякаш за него бяха само един миг. Дамата която бе пред него показваше завидно самочувствие, невероятен интелект, а за капак на всичко бе прекрасна. И не след дълго Дамата стана от стола си подаде му ръката си и каза Г-не приет сте на работа започвате след една седмица, аз ще сам ви пряк началник. Стана пое ръката и с трепет - Сякаш цялата Магия на земята бе събрана в нейната рака. Тя тръгна и говорейки му показа да я последва за да му покаже какви ще са задълженията му. След като всичко приключи, Той излезе и вървейки по улицата май неусетно си говореше сам, не обръщаше внимание че хората го заглеждат. Наслаждението което бе изпитал преди малко от това как една Дама бе разбила представата му. Толкова интелект, толкова красота, толкова грация и изящност не бе виждал от доста време. Влезе в едно от кафетата по улицата, поръча си кафе и със усещането което бе сега в него му се искаше да извика фразата на Шекспир от една от великите му Пиеси, а тя бе Жената може да те накара да погледнеш с други очи на света, Жената може да те накара да разбереш колко ценен е живота. Отпи от кафето и леко се усмихна. Денят наистина бе прекрасен.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-03-25
прочитания: 136
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7364
   Автори: 1979
   Произведения: 43707
   Съобщения: 186904
   Лексикони: 1895
   Коментари: 61903
   SMS-и: 778
   Снимки: 4572