Дали ще можем?...

Нима не разбираш какво ти се случва?
Ако не, колко висок е твоят свят?
Не знаеш ли, че колкото искаш, толкова ще получиш?
"Черно и бяло" - казваш. И това е цвят!
"Дай си ми бойлера!"...Пълен си с цитати...
"Подпис? Хартия обича ли? Лъжи!...
Когато основите на дома се разклатят,
няма сила дето да ги задържи!..."
Господи! Нима не виждаш небесата?
Нима не чуваш звуците на моя слух?
Нима са слепи твоите очи за красотата?
Нима и ти, подобно много други - земно глух?
И не разбираш ли, че моят дух е птица
и просто нося смъртното си тяло,
че небе се отразява в дълбоката зеница,
че моят свят е цветен, до искрящо бяло?
Но аз обичам твоя земно-нисък свят
и ми се искаше Небето да обичаш ти!
Споделят птиците земята. Там гнездят.
И исках твоят дух в небето с моя да лети.
Обичам те! И малко се тревожа.
Дали в един ще слеем светове различни?
Господи! Не знам... Дали ще можем?!
Дали ще е достатъчно това, че се обичаме?!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf