Нощни размисли

Безсънието боде очите ми като с игли

и пречи на съня да ме поеме в тихия си покой.

Къде си ти, къде си ти?

Въпросите без отговори са безброй.

До мен е пусто, а във мен ужасно тъмно,

а мислите сами за себе си крещят,

видения от спомените се редят,

протягат се те хищно за да ме погълнат.

Студено е. И вяла скръб

промъква се през фибрите ми в мене.

Кога ще дойдеш като слънчев лъч

да стоплиш пак душата ми ранена.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf