Последното парченце... липсва

Слънцето, татуирано
върху мургавото ми рамо
гаси лъчите си - фасове
на догорели цигари.
В пепелника на залеза -
шепа пепел.
Нощта - фина дама
поднася кафе
на кипарисите стари.
Тръгвам
по тънката нишка
на аромата.
В джоба ми - миналото,
като окъсана снимка.
Замеря ме презрението ти
с презрели домати.
Грозна си с тази
на чорапа ти бримка.
Обуй си дънките.
Вържи старата ми риза
на възел.
Моторът... и пътят.
Да те гоня... няма.
В обратна посока съм,
момиче.
Пръснат пъзел
е любовта ни дива.
Картинка на драма.
За двама.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: vla4icifko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-25
прочитания: 140
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7734
   Автори: 2104
   Произведения: 48783
   Съобщения: 211809
   Лексикони: 2295
   Коментари: 73531
   SMS-и: 806
   Снимки: 4944