Облечен и палача е в дантелата

С вятъра се гоня (до излишно),

усмивката ми дреме до трапчинките.

И въздухът ми все не стига...

Сърцето е погълнато от песачинките.

Призраци с душата ми пируват,

уморих се вече от наздравици.

И ангели с пиянството танцуват,

очакват утрешните си подаръци.

Кръстопъти пред мене се пресичат,

по пътищата, пълни с камъни.

Лилавото в любов се врича...

изхвърляйки сълзите си изстрадани.

Любовта се гони в безтегловност,

увиснала виси й там табелата...

Филма започва със чаровност,

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf