Армаган

В зениците ми погледни искрите
как заблестяват като роса в зори,
помни ги, та да ти светят в дните
и в нощите ти, където и да си.

Знам, очите да си дам не мога,
но искрите, те ще тръгнат по теб,
а аз в зениците ще нося тревога
докога свърши този пусти гурбет.

Виж руменото по двете ми страни
като че огън ги шари, кога си с мен,
вземи им пламъкът, да ти гори...
От бледност огъня ще е заменен.

От устните отпий вкуса им сладък
и запази този еликсир задълго ти.
Като по мед пътят да ти е гладък...
Не ми оставяй сладост, ще горчи.

В обятията нежни сетил топлина
не влезе в нощите нивга хладина.
Вземи я, не ми трябва, аз в самота
ще те чакам да си дойдеш у дома.

В косите гъсти нощем все потъваш
сред вълните им понасяш се в съня.
Там да ги носиш, където да отиваш
зарана плитката отрязах, да ти я даря.

24.03.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf