Натягат във мислите спомени - болкаи бавно отекват ранени мечти...Студените думи, ах колко се помнят,когато горещи били са преди...
Забравили прошка са даже ръцете ни -студените длани продали жарта...Плачат дърветата в самотните вечери,когато си тръгне без глас любовта...