няма_име

Животът ни застлан със тръни е

и бродейки през него неусетно

разкъсваме телата и душите си.

Дали ще наранят сърцата ни

и те ще почернеят в злоба?

И колко ли от нас намират своя пристан,

където раните си да лекуват могат.

И могат пак да се усмихват на звездите,

забравили за черната си орис.

Дали и с теб, любими, ние

ще минем по трънливата пътека

до края й, където чака ни

една замайваща нирвана

със мирис на липа и топла прах

под стряхата на обичта ни,

обрулена от скърби и от вятъра.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf