Ти помниш

Ти помниш цветната палитра
и тихите си плахи стихове.
В сърцето стаила си реликва
от детски пъстри цветове

И оня глас на благия учител,
и приказки за чудни светове.
Ти помниш - беше той лечител
на детското отворено сърце.

Сега посягаш вече към боите,
да обагриш със червеното луната.
Рисуваш и на спомени браздите
за жена, която е за тебе свята.

И дните отминават в своя бяг,
прегърнали на минало мечтите.
А мъката е вплела своя впряг
на сребърното бяло във косите.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf