ЖАЛБА ЗА ЛЯТО

Пътуваш ли към себе си? Позна ли
Землистата утайка на душата си...
Луната е попътната ти гара.
В беззвездните купета шества лятото.

Морето си вземи. Не го забравяй!
И перлената мида, скрила облаци.
Пътеката е бяла. Страшно бяла...
Там снежната ти болка е заровена.

Не се разменяй с мръкнали вълшебници.
Не дишай вместо тях изгарящ въздух.
Не ги кани! Прибирай си трапезата.
Сърцето си отваряй - да си тръгнат.

Пътуваш ли към Цялото? Със вглеждане.
Подпират те мъглите с остро рамо.
Накрая, щом пристигнеш, влез във себе си...

... Където същността ти свети, мамо...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf