Недей да шепнеш, обич

Недей да шепнеш, обич.

В този шумен свят

aз може би,

по навик,

ще пропусна

да те послушам с тоя твой си глас,

със който все ми казваш нещо умно,

което да запомня.

А не мога.

Но аз без тебе няма да се справя!

Не ми шепти.

Бъди престрога,

бъди ужасна с мен – да се поправя

и да те чувам

през виелици и бури,

през шумното на мойто отчаяние...

Не ми шепти, любов.

Сега съм глуха

дори за най-крещящото признание.

Недей да шепнеш, обич,

в този шумен свят.

Защото тихите най-бързо си отиват.

Тях подминават ги,

на клади ги горят.

А ти, любов, не бива,

ти не можеш

да умираш.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf