Очакване

Заравям пръсти в свойта самота,

тишната поглъща ме бавно

нашепва ми дълго изстрадани слова,

а виждам пред себе си само

здраво затворена врата.

Като куршум заседнал в гърдите ми

е споменът за отминалите дни

Не чуваш ли? Сърцето ми ще се взриви!

Не виждаш ли? Очите ми те търсят

в безкрайната тълпа...

a чакам те при мен да се завърнеш,

За бога, чакам те от векове

като проливен дъжд да ме залееш

като ураган душата ми да разпилееш...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf