|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
СПОМЕН
И аз си отивам, с коси от сняг.
И аз си отивам, за да се върна пак
в зимата, в която с теб се запознахме,
в онзи студ, когато тъй щастливи бяхме.
Часовникът ми нашепва нещо със стрелки,
сърцето ми потрепва, душата ми лети.
Къде живееш сега не зная,
но със снимката си грееш още мойта стая.
Вървя по познатите места,
дърветата за поздрав размахват клони,
тук някога срещнах любовта,
а днес сърцето ми един спомен гони.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: rumen popov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-24
прочитания: 187
точки: 70 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 43 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43678
Съобщения: 185199
Лексикони: 1894
Коментари: 61809
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
