********* 17 : 29 ********** - rysalka

Раздиращо истински мигове минават като на лента,

а дори не успях да затворя очите си,

от страх да не те изгубя в трепетното мигване,

между секундите моя самота...

И вървя по криволичещи пътеки,

следвайки сърдечния си ритъм..

И песента в мен не спира да ми напомня,

че в този път почивки няма,

а така тежат уморените крака...

вечно догонващи закъснели влакове...

... И как не се научих, че гарата е една

застинала в приглушено семафорно зелено -

ПЪТЯТ Е СВОБОДЕН!!!...

** НО БИЛЕТЪТ Е БЕЗ ВРЪЩАНЕ .... **

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rysalka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-23 г.
прочитания: 128
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42450
   Съобщения: 166444
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59089
   SMS-и: 762
   Снимки: 4404