Ела... крещи гласът ми в тишината,
ела... ръцете си протягам в мрака,
ела... шепти от мен устата,
до мен бъди - тъй бързо пада мрака.

Аз искам да усещам устните ти,
слени с моите в едно,
да чувам ударите на сърцето ти -
как бие нежно.

Аз искам да чувам гласът ти,
как ме гали като пролетен бриз
и очите ти-  грейнали ярко,
сякаш слънцето само над мене блести.

Почувствай ти моето сърце - усещаш ли...,
то бие само за тебе.
Вгледай се в моите очи, те слепи са за други очи.
Те погледнаха в душата ти с любопитство,
искаха да запълнят празнотата в тая душа.

Искаха поне веднъж да се почувстват...
най-желаните и най-обичани очи.
Грешка допуснаха, защото бяха слепи,
грешка..., от която много боли.

Сега се питат - къде ли сгрешиха?
Изглежда много искаха от тази душа,
прекалено много се надцениха -
чувствайки се важни за някой в света.

Сега вече, непрестанно тъгуват, плачат,
не могат да скрият скръбта.
Обичат, но колко още ще плащат
за обич - прекалено висока цена!