спомням си вече едва...
Любимия спомням си вече едва!
Есента забулва всичко красиво в тъга,
носталгия скрита, преобладава тъма.
Птиците бягат - крият се от дъжда,
аз плача ли плача, сама в нощта.
Отминаха дните с усмивки, отминаха дните щастливи,
ти също замина, аз чакам отново студената зима.
А бяхме двамина, а бяхме млади, безразсъдни и диви!
Но времето мина, година след година,
и се чудя сама кога пак ще се видим?
И ще ли се познаем, можем само да гадаем,
че годините са заличили красотата ми, мили,
оставили бръчки по лицето, и костите боядисали сиви...
Аз плача ли плача, сама в нощта.
Птиците бягат - крият се от дъжда,
носталгия скрита, преобладава тъма.
Есента забулва всичко красиво в тъга,
и любимия спомням си вече едва...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: palavata_SUZI
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-23
прочитания: 80
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
