Съдба

Някога с тебе бях ме щастливи,

някога ти ме обичаше с плам,

ала защо са тъй завистливи хората..

чудя се просто-не знам!?

Грабна те друга от моите ръце,

ти не почувства тогава дори,

колко нещастно бе моето сърце,

колко дълбоко ти го рани.

Нищо-самичка аз ще остана,

все ще се справя с тази беда,

от друг,вярвам ще бъда избрана,

такава изглежда моята съдба!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf