после...
по Г. Господинов
Най-напред изплаква - тихо. После го повиват. После го претеглят. В бяло. После - дават име. После с името си гледа - кръгове от зими. В тях расте. И тича... Тичат първите му срички. Някак пръстчетата стигат думичката "мамо". Ученик. С Любов на чина... После е пораснал. После в Н-ската казарма крак и дух набива. После... После - саморасляк. Шие селска нива. После - в градската градина. Ани. В 7 ...първа среща. После. После се разбират - заедно... с Ани. Първа вечер... Тя е птичката небесна, сякаш лист от злато. После вдигат кум. И - сватба... После са децата. (Май е като лист от вятър... Той боде земята...) После - да изкара нещо. В "Биовет"- на смени... Вечер - с маса. Тънки свещи... А пък тя - "все с Рени..." После - дом събран. Два ката. Заден двор. Тераси... После с Тодоров я хваща. (В спалнята да клатят...) ...После ляга. Студ. Ухапан... Сън в душата носи. После казват в опелото колко блед бил Косьо.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: парнар
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-23
прочитания: 118
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|