СМЪРТТА НА ГОСТИ ДОЙДЕ!

Какво си ме зяпнала с тия празни очи?!

В мене ли гледаш, плашиш ли някого?!

Нищо не казваш а? Гледаш - мълчиш,

а може би жива била си и ти някога?!...

Костите сиви, даже чернеят,

от много време така си ходиш ли?

Когато те видят всички немеят?!

И какво сега? Ще ме споходиш ли?!...

Аааа, чакаш! Защо? Ето ме тука!

Гледаш ме, стиснала тази коса...

Е, хайде давай! Дано е наслука,

или се плашиш - чу ми гласа?!...

Може би всички дето те виждат

в последният миг от живота си,

загубват гласа си - само замижват,

и приемат покорно съдбата си?!

Е, тука си сбъркала мила ми сестро,

хич не ме плашиш, все ми е тая!

Ела вземи ме - виртуозни... маестро,

чувствам как ледено, край мене витаеш...

Хайде влизай, но затваряй вратата,

че камината скоро запалих,

пък аз ще черпя по едно за... отплата...

Аааа, не пиеш! Забравих!...

Ай кажи нещо де, и стига ме зяпа,

какво се чешеш по темето?...

Аз мила... с тая заплата...

Отдавна те чакам със времето...

Идваш сега! Ама я да се махаш!!!

Иди да плашиш болни и жадни,

не дойде тогава когато те чаках,

а сега ми се правиш на... важна!

Ако ще влизаш влизай накрая,

щото ми пИсна от... тайните ти!

Ма... кво ли съм седнал с теб да се мая?...

Айде пътувай, и... майната ти!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf