Войните в бивша Югославия - 3

Здравейте! Преди няколко дни творбата "Войните в бивша Югославия" бе завършена и сега предстои "ходенето по мъките", свързано с подготовката за нейното издаване. За аудиторията помествам още един не много дълъг откъс, пожелавайки на всички приятно четене! Моля за Вашите коментари по темата!

. ................. предишна глава - "Падането на Жепа".........

Сражението за Озрен

От началото на войната районът на Озрен е под контрола на сърбите, сражаващи се почти в обкръжение срещу 2 и 3 корпуси АБХ. Планината Озрен, разположена южно от Добой обхваща район от около 500 кв. км. През този район с преобладаващо сръбско население преминава важният път Тузла - Зеница. В най - южната част на Озрен се намира долината Возуча с изцяло сръбско население, известна с многото православни манастири. Югоизточно от Добой разстоянието между мюсюлманските части е само няколко километра силно пресечена и почти невъзможна за придвижване планинско - гориста местност.

Озрен се отбранява от 6 тактическа група „Озрен” от състава на 9 оперативна група „Добой” към 1 Крайнски корпус АРС. Тактическата група се командва от подполковник Новак Джукич и първоначално през 1992 г. включва само две лекопехотни бригади - 1 и 2 Озренска, с общ числен състав около 2 000 души. Впоследствие са формирани още две - 3 и 4 Озренски лекопехотни бригади, с което силите нарастват двойно. Освен тях в района се намират още пет бригади - 1 Пърняворска лекопехотна, 1 Вучакска лекопехотна, 1 Кърнинска лекопехотна, 1 Сърбацка лекопехотна и бригадата „спецназ” на Добойската милиция, които уплътняват отбраната на района. Голяма част от войниците в тактическата група са от този край и познават местността, което им дава огромно тактическо преимущество пред мюсюлманските войници.

През 1993 г. Озрен става една от основните причини сърбите да отхвърлят плана на Столтенберг, съгласно който територията на планинския масив следва да премине под контрола на мюсюлманите.

ГЩ на АРС не предвижда настъпателни действия в този район, задоволявайки се само с удържане на планинския масив. Сръбските генерали преценят, че настъпление в силно пресечената планинско – гориста местност ще изисква много сили, при това предимно пехотни и в този случай АРС няма да може да се възползва от преимуществото си в артилерия и танкове. Междувременно разстоянието от сръбските позиции на Сараевско – Романийския корпус в района на Вареш и тези на 1 Крайнски корпус в района на Возуча е само около 15 км по права линия и при успешно двустранно настъпление връзките между Сараево и Тузла биха могли да бъдат прекъснати.

АБХ многократно провежда настъпателни действия срещу Озрен с цел овладяване на района на Возуча, с което да подобри връзките между Тузла и Зеница, както и да освободи основните сили на 2 и 3 корпуси, разположени около него. До момента всички тези настъпления, разгледани по – рано са неутрализирани от сръбските защитници с големи загуби за атакуващите.

Карта - Настъплението на АБХ в района на Озрен / май – октомври 1995 г. /

През всичките години на война Озрен се превръща е символ за сръбската съпротива и пример за твърдост и смелост в цялата АРС. Сърбите наричат Озрен „Сръбският Олимп” и „Вратите на Посавина”.

В края на май 1995 г. 2 и 3 корпуси АБХ осъществяват поредното масирано настъпление в Озрен с общо направление Возуча. Самите сърби дават повод за това, извършвайки на 25 май обстрел с далекобойната си артилерия на Тузла, при което причиняват смъртта на 72 души и раняват над 200. Почти всичките жертви са цивилни босненци и на възраст 18 – 25 години.

На 26 май това настъпление започва едновременно от две направления - запад и изток. От изток настъпват 9 мюсюлманска и 222 освободителна бригади от 22 дивизия на 2 корпус, както и части на 25 дивизия. Настъплението е поддържано от мощна артилерийска групировка, мюсюлманите докарват почти цялата артилерия на АБХ в района. Най - ожесточени са боевете за Босанско Петрово село, откъдето се смята, че е извършен обстрелът на Тузла. В този участък сърбите успяват да спрат мюсюлманите, но понасят тежки загуби - около 80 убити, 200 ранени и около 100 пленени. Мюсюлманските загуби са по – големи.

На западното направление, отбранявано от 1 Пърняворска бригада сърбите не издържат пред ударните отряди на 3 корпус АБХ и отстъпват позиции. В този район ожесточени битки се водят за важната височина Подсиелово, атакувана от отряда „Ел Муджахидин”. Височината е овладяна от муджахидините само за четири – пет минути, достатъчни им за да обкръжат и превземат няколкото сръбски бункера на предния край на отбраната, след което да продължат настъплението си в дълбочина. Сърбите губят около 30 убити и 10 пленени. 11 муджахидини - граждани на Турция, Саудитска Арабия, Бахрейн, Тунис и Алжир остават да лежат на тази височина, поразени от сръбския огън. Подсиелово е подложена на артилерийски огън от сърбите, но без резултат. В един от бункерите муджахидините намират и схема на сръбската отбрана, която им дава предимство при последващото настъпление. На следващия ден настъпващите от изток части на 2 корпус АБХ овладяват три моста над река Спреча, скъсявайки разстоянието между тях и 3 корпус на 4 - 5 км и заплашвайки с обкръжение 4 Озренска лекопехотна бригада, но положението е спасено от проведена от 1 Озренска лекопехотна бригада контраатака, с която е възстановена целостта на отбраната. В ръцете на мюсюлманите остава превзетото по - рано Милино село. Сърбите контраатакуват и 3 корпус, възвръщайки си голяма част от района на Подсиелово, включително и височината, предадена от муджахидините на части от 35 дивизия. Към 4 юни мюсюлманските атаки са преустановени и фронта се стабилизира.

На 21 юли отрядът „Ел Муджахидин”, атакува отново в самоубийствена атака височините Подсиелово и Паленик и отново успява да ги превземе, както и да превземе и всички околни височини, прогонвайки сърбите от тях. Успехът на муджахидините е използван от 3 корпус, който на 11 август провежда настъпление в същия район и затвърждава позициите си в него. На тази дата настъплението на АБХ в Озрен е прекратено. Въпреки загубата на Подсиелово сръбските щабове решават, че АБХ няма да настъпва повече в този район и отслабват тактическата група, изпращайки част от силите в Западна Босна.

След падането на Сребреница и Жепа мюсюлманското ръководство решава да овладее района на Озрен на всяка цена, предвиждайки да засели там бежанците от тези два анклава / около 30 000 души /. За целта щабът на 2 корпус АБХ под ръководството на неговият командир - генерал Сюлейман Будакович разработва план за съвместна настъпателна операция на 2 и 3 корпуси, наречена „Ураган - 95”, предвиждаща превземането на Возуча. От успеха на операцията се интересува лично президентът на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович и за да се стимулират мюсюлманските войници са отпуснати големи суми за награди, както и ценоразпис – за унищожен БТР – 10 000 марки, за танк – 20 000 марки, за пленено стрелково автоматично оръжие - 200 марки. Междувременно самолети на НАТО, който от 30 август изпълнява операция „Освободена сила” нанасят въздушни удари по сръбските позиции в Озрен, бомбардирайки на 6 и 7 септември складове с боеприпаси в района на височината „Кралица”, при което загиват трима сръбски войници. Тази бомбардировка значително облекчава предстоящото настъпление на 2 и 3 корпуси, оставяйки сръбските части с намален запас от боеприпаси. Във връзка със започналата операция „Мистрал” на ХВ и ХВО в Западна Босна на 8 септември още подразделения от района на Озрен са изпратени там, с което ТГ „Озрен” остава без никакъв резерв.

Операция „Ураган – 95” започва на 10 септември с едновременни атаки на 2 и 3 корпуси АБХ северно от Возуча. На тази дата ударните части на 22 дивизия - 9 мюсюлманска, 222 освободителна и 211 и 250 бригади атакуват от изток в стика между 2 и 4 Озренски бригади и пробиват сръбската отбрана в района на село Прибитковичи, принуждавайки сърбите да отстъпват в центъра на планинския масив. При отстъплението двете бригади губят връзка помежду си. На 11 септември 22 дивизия превзема селата Сеона и Лозна, достигайки на няколко км северно от Возуча.

На 10 септември 3 корпус АБХ със силите на 7 мюсюлманска моторизирана бригада и отрядът „Ел Муджахидин” атакува позициите на 1 Сърбацка бригада източно от Завидовичи. В районите на Подсиелово и Паленик отрядът „Ел Муджахидин” повтаря успеха си от май. Муджахидините обявяват техните действия като операция „Черен лъв” и впоследствие я представят за част от операция „Ураган – 95”. В хода на това настъпление са превзети почти всички сръбски бункери на предния край на отбраната и в дълбочина. В пробива са въведени основните сили на 35 дивизия, които настъпват югоизточно към Возуча. На 11 септември след тригодишни безуспешни опити 2 и 3 корпуси най – накрая установяват връзка на 3 - 4 км северно от Возуча, обкръжавайки в градчето около 1500 души, повечето от 1 Сърбацка бригада и от 2 и 4 Озренски бригади. Част от тези сили обаче успяват да пробият обкръжението и да се доберат до Добой. Подразделения от 1 Сърбацка и от 4 Озренска лекопехотни бригади / около 400 души / остават да отбраняват Возуча още около 10 часа, осигурявайки време на бегълците да се измъкнат, след което се предават на мюсюлманите.

Незавидна е съдбата на тези пленници, закарани в лагери, бити и унижавани по всякакъв начин. Пленените от муджахидините около 60 сръбски войници са закарани в тяхна база в село Гостовичи / в района на Завидовичи /, където са оставени без храна и вода, принудени да се бият един с друг и накрая почти всички са избити по жесток начин. Според сръбски източници муджахидините изпращат като дар на Изетбегович 25 отрязани глави на сръбски войници, а други 25 глави са изпратени на аятолласите в Иран като доказателство за победата на исляма. От пленниците оцеляват само осем души, които разказват за станалото, заснето и на видео. Впоследствие през 2007 г. един от участниците в тези събития – муджахидин, заявява пред СМИ, че тези зверства са извършвани по разпореждане на военният отдел на „Ал – Кайда” с цел да се покаже на „кръстоносците” какво ги очаква.

В това поражение сърбите понасят големи загуби – около 600 убити, ранени и пленени и над 200 безследно изчезнали. Напълно е унищожена 4 Озренска лекопехотна бригада, която не успява да се възстанови до края на войната. Мюсюлманските загуби са почти същите, но победата е на тяхна страна. В тези сражения загиват и най - фанатизираните муджахидини / общо около 30 /, което отказва останалите от участие в активни бойни действия. До края на войната муджахидините почиват на лаврите от спечелените победи и се самообявяват за основен фактор за спечелване на войната от мюсюлманите.

На 15 септември 3 корпус АБХ възобновява атаките си в западната част на Озрен срещу 3 Озренска бригада. Пробив не е извършен, но сърбите са принудени да се оттеглят от районите на Близна, Котлина, Карачич и Речица, с което позволяват на 37 мюсюлманска дивизия, почти обкръжена в Маглай още от 1993 г. да се включи пълноценно в общото настъпление, нанасяйки удар към Осойница с 327 и 377 планински бригади. На 16 септември 35 и 37 дивизия се съединяват, овладявайки значителен район от Озрен. На тази дата в настъпление преминава и 2 корпус, нанасяйки удар от изток по 1 и 2 Озренски лекопехотни бригади, преминавайки река Спреча. На 18 септември ударните подразделения на корпуса успяват да овладеят важното населено място Сизйе. Сърбите отстъпват, изоставяйки артилерия, камиони с боеприпаси и пет танка, останали без гориво.

На западният участък 37 дивизия напредва към Добой. Градът е препълнен с бежанци, чиито брой постоянно нараства с евакуиращи се цивилни от района на Озрен. Сръбските власти са принудени да екстрадират мюсюлманското население на града към Маглай, за да настанят на негово място бежанците от Озрен.

На 19 септември части на 22 дивизия от 2 корпус овладяват района на височината Церово Бърдо, където е разположена тежката артилерия на тактическата група. На 20 септември от тези позиции мюсюлманските части започват обстрел на Добой, изстрелвайки над 1000 снаряда. Междувременно настъплението на 2 и 3 корпуси е спряно с цел прегрупиране на силите. Сърбите също използват това и прегрупират своите части, изравнявайки фронтовата линия в района. На предния край се разполагат, считано от запад на изток 1, 2 и 3 Озренски лекопехотни бригади и милиционерската бригада на Добой.

На 23 септември 22 дивизия от 2 корпус атакува позициите на 3 Озренска лекопехотна бригада. Сърбите отстъпват в дълбочина, напускайки няколко безлюдни села пред предния край на отбраната. 35 дивизия от 3 корпус отново настъпва към Добой, атакувайки 1 и 2 Озренски лекопехотни бригади. Отбраната на 2 Озренска лекопехотна бригада е пробита в района на село Паник и сърбите за пореден път се оттеглят на север. Мюсюлманите не я преследват, а атакуват в тил 1 Озренска лекопехотна бригада. Бригадата обаче успешно преминава към кръгова отбрана и продължава да се сражава, използвайки последните си ограничени запаси.

На 24 септември на помощ на озренци пристига 2 танкова бригада, до този момент резерв на 1 Крайнски корпус АРС. Бригадата се води от нейният командир – полковник Мико Шкорич, който повежда танковете в атака и разкъсва обкръжението на 1 Озренска лекопехотна бригада. Впоследствие бригадата превзема и ключова височина в района, от която с огън принуждава мюсюлманските войници да се оттеглят на първоначалните си позиции от 23 септември, възстановявайки положението на фронтовата линия.

Последните сражения на Озрен се провеждат на 5, 6 и 7 октомври. На 5 октомври 35 дивизия от 3 корпус АБХ атакува сръбската отбрана североизточно от Маглай. Сърбите отстъпват около 50 кв. км територия, нямайки сили да удържат на мюсюлманските атаки. Отново възниква реална опасност за превземането на Добой и ГЩ на АРС е принуден да прехвърли в района най - боеспособната си част - 16 Крайнска моторизирана бригада, намираща се в Западна Босна. На 8 октомври бригадата пристига в района на Добой и мюсюлманските сили прекратяват атаките както срещу града, така и в района на Озрен. До 12 октомври, когато примирието между страните влиза в сила в този район не се провеждат повече боеве.

Босненските сърби са убедени, че политиците са се споразумяли за тяхна сметка и че е била извършена сделка между Караджич и Изетбегович - Сребреница и Жепа срещу Возуча. В потвърждение на горното се прилагат множество факти за налични бригади в разположение на АРС, които биха могли да усилят отбраната на Озрен, както и за напускане на отбранителни позиции от батальон военна полиция, граничещи с тези на 1 Сърбацка бригада по неизвестно чия заповед и без да бъдат предупредени съседните подразделения, на което място е извършен мюсюлманският пробив на 10 септември.

Правителството в Сараево заселва във Возуча мюсюлмански бежанци, превръщайки този район от християнски в ислямски. Над 60 православни манастира, с които Возуча е известна в Югославия са разрушени или превърнати в джамии.

......следваща глава "Настъплението на ХВ, ХВО и АБХ в Западна Босна през есента на 1995 г."............

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf