|
Стъклено човече
"Богат съм, но не като тебе на злато,
тихо продума мъничкото стъклено човече.
На мечти съм богат, аз съм мечтател,
тъй малко такива останахме вече..."
После някак тъжно изпусна въздишка.
Въздухът пропит бе с аромата на трева,
гледахме дълго тънката паякова нишка,
хипнотизирани, потънали в магията на есента.
Дълго говорихме, седнали на каменния къс,
докато на мене ми стана студено,
после се разхождахме по черната пръст,
по гробове нови - клетки на телата пленени.
Много ходихме с човечето стъклено
и обсъждахме дълго живота и хората,
по пътеки нови, от тъга неотъпкани
крачихме бавно, докато повали ни умората.
Истини, мъдрост от цял живот събрани,
предаде ми човечето в рамките само
на ден облачен, прашен; душата му, покрита със рани
говореше, сложила ръка на моето рамо:
"Уморен съм, до крайност, от живота изпит,
като бутилка отлежало хубаво вино,
остана само шишето - старо, празно, прашно на вид,
имам нужда по пътя тихо да замина..."
И там насред дивите тревясали поля,
под сянката на бурен изгорял,
сърцето малко, стъклено, угасна, спря,
човечето стъклено завинаги заспа.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: CryingInferno
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-03-23
прочитания: 112
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7598
Автори: 2057
Произведения: 46685
Съобщения: 195263
Лексикони: 2118
Коментари: 70241
SMS-и: 803
Снимки: 4758
|
|
|
