Докосване с изтръгнати корени

 Във ветрен страх заспали
дърветата се будят кошмарно избистрени
в отронен лист.
Студът убива с ласката си смъртна.
Прекъсва соковете на живота
и във замръзналата локва
скелетите им съглеждат
безсмислената гордост
предсекирно.
Дочакат ли стопяване
кошмарите
издъхват
под живия цъфтеж на пролет.
И всички аромати в нас стаени
от капката живот
издигат се
нагоре
в молитва дъжд.
Молитва във око харизвам безвъзвратно
на цъфналата святост.
Цветя за ваза, сватба или гроб
ръка прерязва...
И също сме цветя,
но корените си
не ни е писано
да можем
да прережем...
Къде обаче те изчезват,
когато скелета отрупан с цвят
прегръщам
и целувам тичинки
с рояк в ухото?

На живия пролетен шепот в ухото ми.

Един различен поглед за цикличността в природата,

за откъсването,

за прераждането

и още нещо....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf