Когато тихата нежност пришиваш с мигли по страните ми и дъхът ти сбъдва противоречия по фамилярното ми отричане, Когато отпивам сълзите ти и гръмоотводи са ръцете ми, в които болката е заземена със любов, Когато морето се оттегля от бряг и целува небето в очите ти с прилива на моята любов. Когато имам сили да те искам, от въздуха преглъщам свобода... най-ценното за теб, за мен... защото този миг не е измислен за мен, за теб... за наште сетива... Когато те усещам съм безсмъртна. Обичам безпричинно този свят и светлата ми ласка като кърлеж отпива от живота кървав цвят. Не тръгвай... остани минута само по устните ми пълни, пълни с теб - по-силен от крило голямо с онази ласка - топла капка мед. Заспивай... утре пак ще бъдеш всичко в разкривения спазъм - дрипав ден... Ще пия като билка от мечтите а ти от мен... а ти... а ти
от мен. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------