Обичам те

Затворник 30
Решетки препокрили самотата.
Стените - влага... мухъл по сърце.
Окови - зад резета самотата.
Затвор - а във килията - дете.
От тъмно и до тъмно - посред тъмно.
Без излаз на простор и на море...
не чака нито залез, нито съмване...
Не знае да обича - от къде?

Сред глутница омраза, вегетиращ.
Прегърнал топъл дъх, влетял от вън.
Постоплил се и нищо не разбиращ,
невярващ се окъпал в звезден сън.

Кошмарите изул из кални дрипи.
Решетките отворили врата.
И тръгнал той по пътя си за никъде.
С игли разстрелвал сам реалността.

Поискал да е книжна и миражна -
без рамки, без решетки - пиршество...
Любов - искра от всичките най-важна
за огън на човешко същество.

Докоснал я. Опипал я за кратко.
Очи притворил... жадно прокървял.
Не знаел, че любов родена в блато
и ангелска превъща се във кал.

А тя била свещена като притча.
Свещица крехка пред неравен дъх,
родена не от праведна светица,
от мъченица - с несломяем дух.

И глутницата своя отпечатък
оставила в незримата глава.
Виновни няма - пътят по-нататък
е непосилен ад и без вина.

Реалността объркана и чужда,
изглежда нереална със небе
и с пулс неравен, дето да събужда
лишеното от радости сърце.

Реалността е хаос и въздишка.
И непосилна битка за живот.
Решетки дай! Килия без огнище!
Далечна му е думата ЛЮБОВ!!!!

*************************************************
Реалността е хаос и въздишка
карикатура - мръсен анекдот,
палячовски в разхвърляни бунища,
копираме я с образ на живот.

Понякога объркана и чужда
далечна от земя и от небе
завира ни на дъното на нужника,
и пътят - трънен път - душа бере.

От всякъде ни стрелят с новината,
набиват я в мигренната глава,
че този свят на фалша и разврата
- жестокия типаж на грубостта -

е снимчица на на мрака по ъглите
със прототип объркана вина...
а чувствата стаени във гърдите
не искат да повярват във това...

за тези чувства - казват - паразити...
какво достойнство, чест или злина...
когато с тези чувства си опитал
човек да бъдеш в мътната вълна.

Бележат те и ти пришиват знаци
в решетки гасне живо същество
в илюзии за пътища неясни
внедряват го - оставен без любов.

Кошмарите изул из кални дрипи
ти търсиш антиквар на чудеса
който да върне блясък във очите ти
без да изтрие твойта същина.

Ти търсиш чудо, смисъл и реално
раздаваш смисъл... правиш чудеса...
Тя Любовта венчала се венчално
- рожденна свещ - със твойта същина.

Решетките отворили вратата
изсмяла се ненужната светица
- не тя била е нужна на душата,
а огъня на крехката свещица...

От тук на сетне любовта си знае
не блато, не...
дори и във калта...
тя пътя като ласка ще чертае...
живот и здраве, с моята ръка.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf