ДЕВЕТТЕ АБОРТА... НА ЛИРИЧЕСКАТА

Девет есени...

Напук на всички

забременявах,

истини и илюзии.

И чаках напролет

раждането на

ангели.

Един

по един,

девет пролети умираха...

От змийски зъби,

отровни шипове

и кръвясали погледи.

Остана ми само един.

Десетият.

Той се роди...

Без вяра. Стиснал

само кръста си.

Небето стърже в очите ми.

Чака.

Чуваш ли, Боже?

Трябва ми.

Само той ми остана.

Виж го!

Уроки.

Ще му пусна жарени

въглени

във светена вода...

И ще му дам с моите устни.

Червен конец

ще взема от клоните,

ще завържа ръцете си...

И ще го галя само с очи.

Само един ми остана.

Боже!

Девет аборта са другите.

Раните заздравяха.

Но тези змийски зъби

още са живи.

Нещо по-силно

им трябва.

Огън.

Да станат на пепел.

Мъртва пепел.

Ще я разсипя

по белите сипеи...

Знам как мирише болката.

И кое петно не се чисти

със сълзи.

Затова ми трябва -

десетият.

Щом небето протегне

ръце

и ме повика...

Да ме понесе.

Там горе чакат

другите девет.

Искам да ги целуна.

Да ми простят искам!

И да прекръстят

сърцето ми.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf