|
Нима се в теб родих?
Нима се в теб родих?
(посветено на родното ми село)
Село мое, родно село,
ти, развъдник на еснафи,
в клюки въздуха оплело,
всеки диша за да лафи!
И зад немите вратички,
мърдат сгушени ушички,
само нещо да дочуят,
като слон ще го надуят!
Баби, дядовци и внуци,
стари, млади, женско, мъжко,
в къщи, по нивя, в каруци,
всеки пъчи се надлъжко!
ЦРУ -та, КГБ-та,
няма случки неразкрити,
преса жълта тук бабета,
списват в шепоти обвити!
Село мое, родно село,
китно кътче от пророда,
село със стени дебели,
с песове от зла порода!
(хиени нямаме)
Там, в дюшеците навряни,
пачки с левчета се тулят,
"Няма, няма!", правят сцени,
че са скръндзи пък се хулят!
Село мое, с ора разратени,
всички в тебе са роднини,
джинсове масивни и пиени,
теглят си по майна да им мине!
Нека да не казвам имена --
тоз да фана, с оня ше го сбъркам,
МЪЖ Е -- дай му ти жени, вина,
из бразди да псува и да хърка!
В село има много интелекти,
все отбор торлаци поумнели,
в горните аспекти със дефекти
и всеки ръси мисли неузрели!
Ах, ти, село -- цял роман,
ако почна -- сериал ще стане,
Юлевски чувал разпран,
с изпограбено имане!
Имаме си ний река голяма --
Тунджа -- бистра кат бозица,
в нея за ракията казана,
бълва сливова водица!
Тоз казан -- поминък стар,
е на почит повече от Бог,
всеки смуче кат комар,
в жега и във студ дълбок!
Село мое, лингурско гнезденце,
рай за бълхи, мързел и разврат,
няма из земите ти местенце,
без подарък снесен от отзад!
Имаме бардаци образцови --
кръчми селски одимени,
дето всякакви кочове,
блеят яко зачервени!
Там до черквата стои клубЪт,
на пенсионера, дет се леят,
вехти песни и театро ти умЪт,
взима кат през мавзолея!
В черквата ломоти поп Иван,
между две икони занемели,
пак порядъчно пиян,
пред вратите запустели.
Спирка -- куп от тенекии,
с два-три рейса казанлъшки,
с още три за заралии,
без стъкла се пъчи мъжки!
По-надолу ий магазина,
на Чакмачка и бай Даньо,
квото сакаш вътре има --
баш за джоба на бай Ганьо!
И училището е наблизо,
че и детската градина,
дечурляци с гръм излизат,
умни като за седмина!
Кметството се пъчи снажно --
със кафе закона мътят,
знамето се вее важно,
но и то не знае пътя!
В пощата е място страшно --
бой за пенсии се вихри,
а пък телефончето домашно,
все набира грешни цифри!
Дрехи втора употреба,
Радка от Мъглиж продава,
фелшера си вади леба,
кат илачите раздава!
В ТеКеЗе-то Канджев скача,
по сержантски ги набира,
от сабалам та до здрача,
гащите им в пот изпира!
В мандрата старозагорци,
правят сирени в захлас,
със решетки без прозорци,
пазят тайната от нас!
И накрая двете ярмомелки --
все Кучеши ги държат,
от Тулово и Дъбово се стрелкат,
със талиги да трошат!
Родно място първобитно,
към Европа се поспъна,
твойто гражданство елитно,
та към Гърция отпъна!
Хайде стига -- казах доста,
който не аресва -- не разбира,
да въри със скок от моста,
с жабите да се препира!
Аз пък, дето пиша, нА,
бившия съм фурнаджия,
мда, от долнята майла,
бившия съм мандражия,
Мирко с Божната глава!
26. 02. 2002 г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: uragannnn
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-03-22
прочитания: 62
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48615
Съобщения: 213663
Лексикони: 2292
Коментари: 73230
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
