В чантата си нося: два спомена смачкани (потъмнели от старост и бачкане) един нахален петАк за късмет (помагаше ми много, когато бях на пет) част от цветенце повехнало (с детска обич към мен се протегнало) прах от тленните останки на мечта (сънувах я да бяга, но ненастигната умря) стъклено топче - подарък (от приятел - светъл и ярък) скъсан билет от театрално представление (напомня ми отминали трепети и вълнения) няколко снимки малък формат (най-моите човеци в този свят) ... цял куп ненужни за друг нещица (променяли живота ми - кои трудно, кои с лекота)