Ще чакам...
Преди аз бях дъжда, за мен ти бе земята и само и единствено във теб аз давех си душата. Сега във мен е празно като в яма, обречена сам да дишам самота. Надеждата студена като Зима все повече я няма, а вярата танцуваше с дъжда. Миналото да връщаш не искам, аз искам просто да знаеш, че и водата не го отмива, та дори и да го желаеш. Но и аз бих искала да зная - дали не съм била безчувствен момент в безкрая, момент случаен, от останалите отронени, защото животът е кратък, а моят изпълнен е само със спомени. Чашата ужасно ми тежи, тази във чието дъно се укрих... като страхливка без мечти. Не пиша в проза, в стих. Твоето име повече не ще повторя... не ми остана глас. Не се надявай, няма да те моля, така показвам моето страхливо "аз". Но вярвай ми, аз ще те чакам... ще бъда като водопадът чист - бавничко ще си препускам, но бистра ще съм като ненаписан лист.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: bibi91
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2008-03-22
прочитания: 120
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
