Събота.
И виното е тъжно.
С песни от гръкляните
на хора...
Сенки - топли. И брадати.
Виното
потича
В рими.
В анапест и амфибрахий.
Някъде към Комотини,
След таверна. И сиртаки...
Виното
е само
вярност
в стих за слънчево момиче.
А нощта е тънка сянка -
наметало от Колхида.
В раменете ми се
свлича,
сякаш роба на вакханка.
И разпитва в мен за Клио...
А нощта е къс молитвен
от забравено момиче.
Някъде край Комотини.
Или в млечен сън
от Хило.

........

Събота.
И виното - напито...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: парнар
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-21
прочитания: 116
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49136
   Съобщения: 227339
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73959
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976