Събуждам се, разтърквам очи и ставам. Отварям прозореца, за да подишам чист въздух. Уви! Отнякъде се носи отвратителен "аромат". Поглеждам надолу и се "наслаждавам" на "полянка" от кофички с останало кисело мляко, изпочупени шишета, тук-там по някой презерватив или по-лошо - спринцовка, изоставена от поредните привързани към дрогата отрепки. Улиците - осеяни с дупки или позакърпени на места, изглеждащи като мътни петънца. Кучета и котки сноват наоколо и се хранят с каквото намерят, било то прясно или изровено от кофата за боклук, която от седмица стои препълнена и спохождана от рояк мухи. Грозните надписи, които привържениците на уличния стил остават навсякъде, убиват и малкото приличие, останало на някоя сграда или паметник. Няма една здрава пейка, където да седнеш и да си починеш. На блоковете им е опадала мазилката, но на жителите им не им пука и не им се харчат излишни пари.
Затварям прозореца. Наситих се на "пейзажа". Така започва моят ден тук, в България. Но какво е винивна тя? Нима човешката простотия не се забелязва от никого или просто всички й обръщат гръб?
Докога? Ще съумеем ли някога да се отървем от тази отвратителна мизерия или ще продължим да се примиряваме?
