Тази нощ
Тази нощ е тъй коварна, мрачна,
тъмна и сковава моето сърце.
Тази нощ, последната за мене,
защото от утре е мъртво моето сърце.
Последни часове остават,
да диша моята душа,
последна капка кръв остана
и да бъда още част от тази пустота.
Аз зная, че силно те ранявам,
но за прошка моля те в нощта,
обичам те и ти пожелавам,
да бъдеш с някоя добра жена.
Не се сърди, че няма да съм твоя,
не ме вини, че за последно виждаш моето лице,
но знай - това за нас го правя,
макар да страда моето сърце.
О, как не искам тая нощ да свършва
о, как мразя утрешният ден,
когато горда в бялата премяна
тихо ще прекрачвам към смъртта.
Водейки ме, чувствата коварни,
обречена от дявола - жесток,
ще крача... тежко, силно, ясно,
за да видят всички "какво е туй човек".
Пред друг обречена тихо ще застана,
но моля те, не идвай в този миг,
не искам да те виждам -
страдайки за мене, да проплакваш брой сълзи.
И когато попът каже:
- Някои има ли против? -
не искам да излезеш и да кажеш,
колко те боли.
Когато всичко вече свърши...
и устни в неговите трябва да опра...
Не гледай! - те ще потреперват,
но чакайки твоята уста.
Сълзите мигом те потръгнат,
щом трябва "да",
да изрека и в този миг е по-добре,
кинжал да прободе моето лъжливо,
мамещо и предателско сърце.
Тече последната минута, време,
като гаснещата ми цигара във ръка.
Отивай си, дойде обреченото време,
когато ставам на другиго жена.
Мария Станчева 17.02.2004
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: mim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-05-26
прочитания: 207
точки: 29 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
